неделя, 4 септември 2011 г.
неделя, 17 юли 2011 г.
Чалга с утеха
Ако пресата, а после и политиката последват поп-фолка в предлагането на позитивно преживяване, тогава може би ще живеем малко по-приятно
Роден съм в тоталитарен режим, в който нямаше кой знае каква свобода и изобилие на каквото и да било. Хората живееха без много, бяха щастливи, че имат жигули, знаеха наизуст няколко български филма и в спокойните дни на работното място си мечтаеха за карта за морето. След това дойде 1989-а, когато нещата се усложниха, после дойде и 1994, а после и 1997, когато съвсем се скапаха. От тогава до сега обаче нещата вървят по-скоро на добре, колкото и да е трудно да си го признаем. Живеем в един от най-спокойните и мирни периоди на турбулентната българска история. Дори и световната икономическа криза не успя да ни върне в онези години. Каквото и да измерва брутният вътрешен продукт, то той почти се е удвоил за тези години. По улиците на София даже има цветя и лампи. И въпреки статистическият милион и половина под границата на бедността, истината е, че повечето българи живеят по-добре от всякога.
Това подобряване на начина на живот постепенно променя и изискванията ни към средата. Имаме нови нужди. Търсим позитивен обществен и културен контекст, в който да изживяваме чувството си за успех. А фонът е мръсни улици, мръсна политика, мръсна преса, депресивна нискобюджетна култура, изпълнена с клишета за бедност и немотия, преживяваща на скромни държавни субсидии, но с претенция и интелектуална недостъпност.
И в един момент в този контекст се случва нещо различно. Предполагам, че се е случило в Димитровград, където в някой спокоен летен следобед маркетинг експерт от чалга фабриката е седял и се е чудел каква нова музикална тема да завърти. Всичко вече му е изглеждало изчерпано. И в този миг е имал могъщо просветление, като камъни, които падат от небето. Почуствал го е с всичка сила и вече е знаел, че скъсаните прашки, джиесемите, кучетата, влачещи рейсове, тигре-тигрите, пирамидите и фараоните са дотук. Прозрял е, че клиентите вече не са толкова гладни и не сънуват само бели мерцедеси, че са се справили с основните нужди от пирамидата на Маслоу и сега имат едни други вълнения, с които да се справят - любов, самота, ревност, омраза, завист, щастие.
И това е бил ключов момент в огромния успех на попфолка, защото това е бил първият масов културен продукт, произвеждан за нуждите на това ново поколение, надвили на масрафа си, изплатили телевизорите и пазаруващи в молове българи, които се обичат, гледат в очите, пият шампанско и леят сълзи в някоя квартална кръчма.
Няколко години след това маркетинг прозрение музиката от Димитровград е вече далеч от ъндърграунда, приета е в националните телевизии и на кориците на списанията, работи в рекламите на известни марки, лее се в социалните мрежи и наистина вече няма човек, който да не разпознава поне две от попфолк звездите, колкото и да си приличат. И почти всички (80%?) нямаме нищо против да я слушаме.
Само че попфолкът започва да има и конкуренция и мен ако питате, колкото повече и по-бързо, толкова по-добре. Ето, да речем, киното последва примера на попфолка и предложи позитивен контекст, за хора след работа, а не за хора без работа. Последният хит Love.net показва общество, в което никой не страда от липса на хляб, покрив или легална работа - дефицитът е само на секс, емоции и забавления. И българското кино вече е в кината, по кориците, рекламите и уличните билбордове.
В държава, в която образованието и културата не са бюджетен и обществен приоритет, масова е комерсиалната култура, а лидери на пазара са бързооборотните стоки. Но това не е толкова лошо и ако пресата, а после и политиката последват попфолка в предлагането на позитивно преживяване, тогава може би ще живеем мааалко по-освободено, както пее Ивана.
Любомир Ноков
Capital.bg
вторник, 21 юни 2011 г.
Фотогалерия: Паметникът на Съветската армия обратно към сивотата
http://www.capital.bg/blogove/crop/2011/06/21/1109827_fotogaleriia_pametnikut_na_suvetskata_armiia_obratno/
И няколко от коментарите, за да се уловят настроенията на хората.....добре де, някои от коментарите които на мен ми харесват :P
Силно се надявам, че ще се зароди някое силно опозиционно движение, което да изобличава в такъв артистичен стил управниците ни редовно.
Тери Пратчет го беше казал доста добре - (перифразирам много грубо) графитите изразяват доста по-дълбоки обществени настроения отколкото е привидно и ако властта не им обръща внимание - сама си е виновна :)
Дали паметника беше по-весел оцветен?
Определено да.
Дали трябваше да бъде почистен?
Твърдо да.
Паметниците са свидетели, но на какво решава всяко поколение по своемо.
И стига с това преклонение към социалните мрежи, как България била станала известна по света и т.н. глупотевини. Ако утре изрисуват графити върху паметника на жертвите на комунизма пред НДК - едни такива весели герои със свастики например? Или моралът е според случая?
До коментар [#7] от "Ariman":
Няма никаква основа за сравнение на ПСА и Паметника на жертвите на комунизма. Вторият представлява голяма плоча с конктетни имена на убити хора, докато първият е монумент на благодарност към окупационна армия, която е дала жертви в България само в следствие пиянство.
Освен това младите комунисти вече са поругавали Паметника на жертвите на комунизма в типично техен стил:
http://imgload.info/files/viu1297614424w.jpg
Но странно как никой почти дума не обели за това.
Паметниците целят да напомнят дадено събитие и техния символизъм не е абстрактен, че всеки да го тълкува, а е ясен и директен. ПСА благодари на съветската армия, че ни била "освободила".
А това, че комунистите четат историята "както решат" или както се казва като дявола
Веднага искам да кажа че и аз съм един от гражданите поздравяващи извършителите на този прекрасен оцветителен акт! За такива събития обичам София както възкликна Мартин Заимов! Най-после някой отговори на обществените нагласи за преместването на този позорен за България (а не за 16-тата съветска република) паметник! Колкото и да се мъчат да ни посочат западни ``аналогии``на него нашите червено украсени псевдоисторици - не могат да убедят трезвомислещия човек че по света има народ който на най-лично място в столицата си е издигнал паметник на своя окупатор и поробител! Защото не може армията на най-голямата тоталитарна държава да премине през родната ти страна\ да преобърне нормалното й историческо развитие\ като я направи придатък към своя съюз\ превръщайки я в свое умалено подобие\ да наричаме ``освободителка``! При това без никакво военно действие на наша територия! Гнилите плодове на този акт продължаваме да преглъщаме поднесени ни озахарени от многолюдната кохорта с червени одежди
23 милиона руснаци са загинали през втората световна война. 23 МИЛИОНА! Хиляда пъти (!!!) повече жертви е дала Русия в сравнение с България. Те са тези, които са спрели Хитлер и паметника е точно за това.
Склуптурите, които бяха боядисани нямат нищо общо с навлизането на руските войници в България. Който си е направил труда да погледне, на паметника са изобразени войници в битка. А битка Руснаците не са водили с нас.
Да, безспорно интересна провокация беше това преобразяване, но освен това е и поругаване на паметта на милионите загинали от действията на Адолф Хитлер.
Имайте уважение към хората, които са загинали в борбата срещу фашизма!
До коментар [#18] от "redeemer":
На паметника пише "на Съветската армия освободителка".
Спорно е от какво точно е била освободена България. Свалено от власт е правителството на Константин Муравиев, което в няколкото дни, докато е на власт, прекъсва дипломатическите отношения с Германия и иска примирие от САЩ и Великобритания.
Безспорно е, че Съветската армия навлиза в България, за да установи комунистическа диктатура.
Плюя аз на такова освобождение!
И няколко от коментарите, за да се уловят настроенията на хората.....добре де, някои от коментарите които на мен ми харесват :P
Силно се надявам, че ще се зароди някое силно опозиционно движение, което да изобличава в такъв артистичен стил управниците ни редовно.
Тери Пратчет го беше казал доста добре - (перифразирам много грубо) графитите изразяват доста по-дълбоки обществени настроения отколкото е привидно и ако властта не им обръща внимание - сама си е виновна :)
Дали паметника беше по-весел оцветен?
Определено да.
Дали трябваше да бъде почистен?
Твърдо да.
Паметниците са свидетели, но на какво решава всяко поколение по своемо.
И стига с това преклонение към социалните мрежи, как България била станала известна по света и т.н. глупотевини. Ако утре изрисуват графити върху паметника на жертвите на комунизма пред НДК - едни такива весели герои със свастики например? Или моралът е според случая?
До коментар [#7] от "Ariman":
Няма никаква основа за сравнение на ПСА и Паметника на жертвите на комунизма. Вторият представлява голяма плоча с конктетни имена на убити хора, докато първият е монумент на благодарност към окупационна армия, която е дала жертви в България само в следствие пиянство.
Освен това младите комунисти вече са поругавали Паметника на жертвите на комунизма в типично техен стил:
http://imgload.info/files/viu1297614424w.jpg
Но странно как никой почти дума не обели за това.
Паметниците целят да напомнят дадено събитие и техния символизъм не е абстрактен, че всеки да го тълкува, а е ясен и директен. ПСА благодари на съветската армия, че ни била "освободила".
А това, че комунистите четат историята "както решат" или както се казва като дявола
Веднага искам да кажа че и аз съм един от гражданите поздравяващи извършителите на този прекрасен оцветителен акт! За такива събития обичам София както възкликна Мартин Заимов! Най-после някой отговори на обществените нагласи за преместването на този позорен за България (а не за 16-тата съветска република) паметник! Колкото и да се мъчат да ни посочат западни ``аналогии``на него нашите червено украсени псевдоисторици - не могат да убедят трезвомислещия човек че по света има народ който на най-лично място в столицата си е издигнал паметник на своя окупатор и поробител! Защото не може армията на най-голямата тоталитарна държава да премине през родната ти страна\ да преобърне нормалното й историческо развитие\ като я направи придатък към своя съюз\ превръщайки я в свое умалено подобие\ да наричаме ``освободителка``! При това без никакво военно действие на наша територия! Гнилите плодове на този акт продължаваме да преглъщаме поднесени ни озахарени от многолюдната кохорта с червени одежди
CapitalBg Капитал
Оценка
-2 +2
-2 +2
Склуптурите, които бяха боядисани нямат нищо общо с навлизането на руските войници в България. Който си е направил труда да погледне, на паметника са изобразени войници в битка. А битка Руснаците не са водили с нас.
Да, безспорно интересна провокация беше това преобразяване, но освен това е и поругаване на паметта на милионите загинали от действията на Адолф Хитлер.
Имайте уважение към хората, които са загинали в борбата срещу фашизма!
На паметника пише "на Съветската армия освободителка".
Спорно е от какво точно е била освободена България. Свалено от власт е правителството на Константин Муравиев, което в няколкото дни, докато е на власт, прекъсва дипломатическите отношения с Германия и иска примирие от САЩ и Великобритания.
Безспорно е, че Съветската армия навлиза в България, за да установи комунистическа диктатура.
Плюя аз на такова освобождение!
Много ми хареса думата "плюя"!
capital.bg / Nadejda Chipeva
неделя, 19 юни 2011 г.
Близкият Изток през очите на две крави
Един от бисерите на американския хумор е поредицата вицове за "двете крави", която се пръква в годините на Студената война. Вицовете шеговито представят различните политически доктрини от миналото посредством следния фермерски паралел:
Социализъм: Имаш две крави. Правителството ти взима едната и я дава на съседа ти.
Комунизъм: Имаш две крави. Правителството ти ги взима и двете и в замяна ти дава мляко.
Нацизъм: Имаш две крави. Правителството те разстрелва и ти взима кравите.
Капитализъм: Имаш две крави. Продаваш едната и с парите си купуваш бик.
С годините се зараждат още много подобни вицове, подигравайки се всичко и всички, от френските профсъюзи - Имаш две крави. Стачкуваш, защото искаш да имаш три, до aмериканската републиканска партия - Имаш две крави. Съседа ти няма крави. И какво от това?.
Вчера в един от блоговете на Foreign Policy, Карим Саджадпур шеговито обяснява новата реалност в Близкия изток, продължавайки серията с вицове за двете крави:
Саудитска АрабияИмаш две крави с безкрайни запаси от мляко. Тъпчеш ги с трева, не им позволяваш да общуват с бикове и внасяш хора от Южна Азия да ги доят.
Иран
Имаш две крави. Подлагаш ги на разпит, докато не признаят, че са ционистки агенти. Пращаш млякото им в южен Ливан и Газа или го превръщаш в обогатена сметана. Международни санкции не ти позволяват да търгуваш с млякото си на отворения пазар.
Сирия
Имаш пет крави, една от които е алауитка. Храниш алауитската крава добре; биеш останалите. Използваш млякото, за да финансираш пазаруването на жена си в Лондон.
Ливан
Имаш две крави. Сирия твърди че ги притежава и двете. Затова ги изнасяш извън страната и започваш успешни ферми в Африка, Австралия и Латинска Америка. Пращаш приходите обратно вкъщи, за да може роднините ти да си позволят пластична хирургия и Мерцедеси.
Хизбула
Нямаш крави. Когато не доиш иранската крава, призоваваш за унищожението на Израел.
Ирак
Имаш три крави – една сунитка, една шиитки и една кюрдка. Първата я дои Саудитска Арабия, втората – Иран, а третата сама прави контрабанда с млякото си. САЩ обира тора.
Бахрейн
Имаш три крави – две шиитки и една сунитка. Каниш Саудитска Арабия на гости, за да убиете едната шиитска крава и на нейно място внасяш от чужбина една сунитска.
Йемен
Имаш две крави. Вместо с трева ги храниш с кат (наркотично растение) и не ги доиш. Седиш отстрани и ги гледаш как се избиват.
Египет на Хосни Мубарак
Имаш десет крави. Не се грижиш за тях, но им забраняваш да се бият срещу Израел, за да получаваш мляко от Америка.
Египет след Мубарак
Имаш десет крави, които си мислят че притежават фермата. Мляко няма.
Тунис на Зин ал Абидин Бен Али
Имаш две крави. Биеш ги редовно а парите от млякото им отиват за жена ти и пътуванията ѝ до Париж. Когато кравите се разбунтуват, бягаш в Саудитска Арабия.
Тунис след Бен Али
(Виж Египет след Мубарак)
Либия
Имаш две крави. Ще ти се те да бяха камили. Храниш ги само с мъдри думи, а ако измучат, ги убиваш.
Турция
Имаш две крави и една овца. Твърдиш, че овцата всъщност е "планинска крава".
Катар
Имаш една крава със стотици вимета. С парите от безкрайното мляко финансираш телевизионен канал, който показва как всички крави в района ги издояват (с изключение на Саудитска Арабия).
Обединените Арабски Емирства
Имаш две крави. Внасяш гледачки от Филипините, работна ръка от южна Азия и проститутки от Русия, за да осигуриш възможно най-добрата грижа за кравите. Продаваш млякото и с парите построяваш най-големия мол на света.
Йордания
Имаш една крава, заобиколена от вълци. Правиш се, че кравата ти е магическа и притежава силата да усмирява диви животни, и молиш Америка за мляко.
Палестина
Някога си имал две крави, загубени преди десетилетия. Оплакваш ги.
Израел
Имаш два бика. Правиш се, че са невинни теленца.
caital.bg / boyan chipev
Социализъм: Имаш две крави. Правителството ти взима едната и я дава на съседа ти.
Комунизъм: Имаш две крави. Правителството ти ги взима и двете и в замяна ти дава мляко.
Нацизъм: Имаш две крави. Правителството те разстрелва и ти взима кравите.
Капитализъм: Имаш две крави. Продаваш едната и с парите си купуваш бик.
С годините се зараждат още много подобни вицове, подигравайки се всичко и всички, от френските профсъюзи - Имаш две крави. Стачкуваш, защото искаш да имаш три, до aмериканската републиканска партия - Имаш две крави. Съседа ти няма крави. И какво от това?.
Вчера в един от блоговете на Foreign Policy, Карим Саджадпур шеговито обяснява новата реалност в Близкия изток, продължавайки серията с вицове за двете крави:
Саудитска АрабияИмаш две крави с безкрайни запаси от мляко. Тъпчеш ги с трева, не им позволяваш да общуват с бикове и внасяш хора от Южна Азия да ги доят.
Иран
Имаш две крави. Подлагаш ги на разпит, докато не признаят, че са ционистки агенти. Пращаш млякото им в южен Ливан и Газа или го превръщаш в обогатена сметана. Международни санкции не ти позволяват да търгуваш с млякото си на отворения пазар.
Сирия
Имаш пет крави, една от които е алауитка. Храниш алауитската крава добре; биеш останалите. Използваш млякото, за да финансираш пазаруването на жена си в Лондон.
Ливан
Имаш две крави. Сирия твърди че ги притежава и двете. Затова ги изнасяш извън страната и започваш успешни ферми в Африка, Австралия и Латинска Америка. Пращаш приходите обратно вкъщи, за да може роднините ти да си позволят пластична хирургия и Мерцедеси.
Хизбула
Нямаш крави. Когато не доиш иранската крава, призоваваш за унищожението на Израел.
Ирак
Имаш три крави – една сунитка, една шиитки и една кюрдка. Първата я дои Саудитска Арабия, втората – Иран, а третата сама прави контрабанда с млякото си. САЩ обира тора.
Бахрейн
Имаш три крави – две шиитки и една сунитка. Каниш Саудитска Арабия на гости, за да убиете едната шиитска крава и на нейно място внасяш от чужбина една сунитска.
Йемен
Имаш две крави. Вместо с трева ги храниш с кат (наркотично растение) и не ги доиш. Седиш отстрани и ги гледаш как се избиват.
Египет на Хосни Мубарак
Имаш десет крави. Не се грижиш за тях, но им забраняваш да се бият срещу Израел, за да получаваш мляко от Америка.
Египет след Мубарак
Имаш десет крави, които си мислят че притежават фермата. Мляко няма.
Тунис на Зин ал Абидин Бен Али
Имаш две крави. Биеш ги редовно а парите от млякото им отиват за жена ти и пътуванията ѝ до Париж. Когато кравите се разбунтуват, бягаш в Саудитска Арабия.
Тунис след Бен Али
(Виж Египет след Мубарак)
Либия
Имаш две крави. Ще ти се те да бяха камили. Храниш ги само с мъдри думи, а ако измучат, ги убиваш.
Турция
Имаш две крави и една овца. Твърдиш, че овцата всъщност е "планинска крава".
Катар
Имаш една крава със стотици вимета. С парите от безкрайното мляко финансираш телевизионен канал, който показва как всички крави в района ги издояват (с изключение на Саудитска Арабия).
Обединените Арабски Емирства
Имаш две крави. Внасяш гледачки от Филипините, работна ръка от южна Азия и проститутки от Русия, за да осигуриш възможно най-добрата грижа за кравите. Продаваш млякото и с парите построяваш най-големия мол на света.
Йордания
Имаш една крава, заобиколена от вълци. Правиш се, че кравата ти е магическа и притежава силата да усмирява диви животни, и молиш Америка за мляко.
Палестина
Някога си имал две крави, загубени преди десетилетия. Оплакваш ги.
Израел
Имаш два бика. Правиш се, че са невинни теленца.
caital.bg / boyan chipev
събота, 29 януари 2011 г.
Някои неща за страданието
Бих могъл да пиша за депресията цял живот. Което всъщност като че ли и правя. Интересното е, че в миналото пишех за депресията като лекар – описвах я в епикризите и психиатричните си изследвания.
С купища термини описвах тревожни депресии, реактивни депресии, инволутивни депресии (развиващи се в процеса на остаряването), старчески депресии, отбременителни депресии, ларвирани (скрити) депресии, "усмихващи" се депресии (внимавайте с тях, те често предхождат самоубийството), ажитирани (двигателно неспокойни) депресии...Депресии...Описвах ги и дори в някои моменти стигах до доста високомерното чувство, че разбирам нещо от тях.
Така е – науката е удобна за младия човек – дава му добра възможност да се самозабрави и да си въобрази какво ли не. Младият човек иска да лети и да си въобразява. Икар също си е въобразявал това-онова. Представям си го. Летящ с навирен нос.
Навършвайки трийсет, открих, че не разбирам почти нищо от това море, наричано от сегашните учени депресия. И започнах да пиша за него разкази. Описвах самоубийци и алкохолици. Пишех за себе си и за други нещастни хора. Наблягах на непоколебимата субективност и на самоодиращия се ексхибиционизъм. Не си позволявах никога да кажа: това е така, защото е така, а онова е иначе, защото е иначе. Пишех винаги и задължително: аз мисля така, аз чувствам така. Открих, че това е по-честен начин да предадеш опита си. В науката – струваше ми се - има прекалено много насилени заключения, нагодени умело, за да се съобразят с теориите; и естествено – тая налудничава претенция за обективност...Ха,ха! Разсмивам се, като се сетя за нея. Надутата претенция за обективност на науката! Претенцията на мравките, които смятат, че познават човека, защото са виждали подметките му. Виждах я - много удобна за младите пръдльовци, които си въобразяват, че знаят нещо за живота! И за старите, апропо.
Описвах депресията...
Но като всеки човек имах стремеж към обобщаване на познанията си. Често стъпвах на идеята, че Депресията (тук вече ми се ще да и придам малко важност с главна буква) е продукт на безнадеждно объркани вещества в мозъка. Идеята за биогенните амини ми беше удобна. Нивото на серотонин е ниско в определени синапси и ето – човек е тревожен и потиснат.
Мислех за депресията, като за объркана биохимия.
Но мислейки за този серотонин, аз се досещах и за друго. Молекулите избледняваха, за да останат други образи. Образите на милионите лазещи в чудовищна безнадежност хора, водещи безсмислен живот – безсмислен по каквито и да било критерии...
... сещах се за дебелите, безнадеждни, бедни, стоящи по прозорците си нощем и пушещи самотните си цигарки застарели девици, за които и телевизорът вече не е приятел...
... сещах се за самотните алкохолици, стоящи на някой ъгъл привечер и гледащи със свито гърло малкото куче, на което са подхвърлили парче салам в опит да се почувстват като добри хора и като обичани...
... сещах се за бабичките, полупарализирани, загубили единствения си син в нелепа злополука с отсечено дърво в далечната гора, единствения си съпруг – заспал пиян на километър от дома след пиене в зимната кръчма; и единствения си смисъл – още преди години – и сега потресени от ужаса на самия живот...
И помисляйки си за всички тях ми ставаше досадно, че въобще може да има идиоти, които говорят за серотонин. Които предписват антидепресанти наляво и надясно. Замислях се за тези – нещастните, които определено попадаха във високопарните графи на депресията – и си казвах: боже, как може да се замени бог със серотонина? Как може да се обясни дълбоката безнадеждност с някакви аминогрупи? С някакви непонятни вещества? Как със серотонин се обяснява човешкият ужас от цялото това кои сме, откъде идваме, накъде отиваме? Не разбирах. Струваше ми се, че чрез материалистичните, биохимични обяснения се обезсмисля нещо прекалено дълбоко. Защото тези, нещастните – мислех аз - не са болни от депресия, а именно... Кои са те? Ами, те са любимите на Бог плачещи, които са блажени, защото ще се утешат! Ето това са те!
Да, естествено – ще изкрещят поне един милион психиатри – естествено, че ти объркваш нещастието с клиничната депресия, а те са ужасно различни неща!
Аз ще се усмихна на тези психиатри. Не обърквам нищо – ще им кажа.
Как може двайсет процента от хората на Земята да са болни от нещо, което се смята за наследствено? Защото, от една страна, възможността да се разболееш в някой момент от живота си от депресия достига до 20% . От друга страна, най-сериозните изследвания говорят, че в механизмите на депресията наследствеността е най-важна. Та нали това ще рече, че ние сме депресивни по наследство! Че не сме хомо сапиенс, а хомо депресиенс!
Не, бога ми! Хората просто са се объркали нещо! Така ми се ще да си мисля. Почти съм сигурен, че тези двайсет процента депресирани хора в друга среда и при други условия не биха били депресирани.
Но как да не променяме света (защото това наистина е трудно) и в същото време да не реагираме на условията на този свят с депресия? Светът ни поставя условия, а ние не успяваме да ги удовлетворим и реагираме с депресия... Как да не става това?
Струва ми се, единственият начин е да не наричаме депресията депресия. Нека се върнем към старото и хубаво страдание!
Защо? Ще се разкрещят психиатрите. Хаха! За да ви отнема хлебеца, ще им се изсмея аз... Но не! Спокойно! Няма да отнемаме хляба на никого. Засега. Не искам да кажа, че от лекари и лекарства няма нужда. Просто има нужда от повече дълбочина в разбирането.
Предлагам да се върнем към страданието, защото то е разбираемо за човека. Думата депресия внася елемент на научна мистичност. Плюя на тая научна мистичност. Буда казва: всичко в живота е дуккха – страдание от вечна неудовлетвореност на желанията. Това е разбираемо нали? За всеки човек на света е разбираемо това: да искаш и да не получаваш това, което искаш. Няма нужда да се намесва серотонинът. Това е цялата работа!
Има едно важно уточнение. За лечение на дуккха не е произведен все още никакъв прозак! За болезнената неудовлетвореност на хората, предизвикана от неутолимото им и непрекъснато желание няма антидепресанти. За този, който не е приел, че животът по принцип е страдание, няма лек.
И друго е още по-важното: за страданието има състрадание. За депресията няма състрадание... нали така? Не съм чувал термин като съдепресия.
Откак се помня описвам депресията. Но като се замисля сега – губил съм си времето. Депресията просто е бабешка измишльотина, която да замъгли ясната ни представа за нещата. Когато внесем мистични и заплетени, сложни и разбираеми само за посветените думи и термини, напомнящи проклятия и заклинания, ние се измъкваме от отговорност. Казваме: абракадабра. Депресия! И вече не е необходимо да съчувстваме на нещастните. Не е ли така?
Който е в депресия – нека пие своя депрексор, своя серопрам, своя селективен инхибитор на серотониновия риъптейк! Ние, учените, надути и високомерни консуматори, не сме длъжни да съчувстваме на неговата депресия! Тя е просто едно състояние на понижено ниво на серотонина, което се оправя с медикаменти. Хайде, чао.
Ха-ха! Идеална работа ви казвам! Какво хитро измъкване от нашия човешки дълг да си съчувстваме един на друг!
Няма вече да описвам никаква депресия, казвам ви. Да живее страданието. Аз смятам да пиша стихотворения за него!
http://bnt.bg/bg/productions/67/edition/12040/panorama_28_januari_2011
capital.bg
Калин Терзийски - Кайо
С купища термини описвах тревожни депресии, реактивни депресии, инволутивни депресии (развиващи се в процеса на остаряването), старчески депресии, отбременителни депресии, ларвирани (скрити) депресии, "усмихващи" се депресии (внимавайте с тях, те често предхождат самоубийството), ажитирани (двигателно неспокойни) депресии...Депресии...Описвах ги и дори в някои моменти стигах до доста високомерното чувство, че разбирам нещо от тях.
Така е – науката е удобна за младия човек – дава му добра възможност да се самозабрави и да си въобрази какво ли не. Младият човек иска да лети и да си въобразява. Икар също си е въобразявал това-онова. Представям си го. Летящ с навирен нос.
Навършвайки трийсет, открих, че не разбирам почти нищо от това море, наричано от сегашните учени депресия. И започнах да пиша за него разкази. Описвах самоубийци и алкохолици. Пишех за себе си и за други нещастни хора. Наблягах на непоколебимата субективност и на самоодиращия се ексхибиционизъм. Не си позволявах никога да кажа: това е така, защото е така, а онова е иначе, защото е иначе. Пишех винаги и задължително: аз мисля така, аз чувствам така. Открих, че това е по-честен начин да предадеш опита си. В науката – струваше ми се - има прекалено много насилени заключения, нагодени умело, за да се съобразят с теориите; и естествено – тая налудничава претенция за обективност...Ха,ха! Разсмивам се, като се сетя за нея. Надутата претенция за обективност на науката! Претенцията на мравките, които смятат, че познават човека, защото са виждали подметките му. Виждах я - много удобна за младите пръдльовци, които си въобразяват, че знаят нещо за живота! И за старите, апропо.
Описвах депресията...
Но като всеки човек имах стремеж към обобщаване на познанията си. Често стъпвах на идеята, че Депресията (тук вече ми се ще да и придам малко важност с главна буква) е продукт на безнадеждно объркани вещества в мозъка. Идеята за биогенните амини ми беше удобна. Нивото на серотонин е ниско в определени синапси и ето – човек е тревожен и потиснат.
Мислех за депресията, като за объркана биохимия.
Но мислейки за този серотонин, аз се досещах и за друго. Молекулите избледняваха, за да останат други образи. Образите на милионите лазещи в чудовищна безнадежност хора, водещи безсмислен живот – безсмислен по каквито и да било критерии...
... сещах се за дебелите, безнадеждни, бедни, стоящи по прозорците си нощем и пушещи самотните си цигарки застарели девици, за които и телевизорът вече не е приятел...
... сещах се за самотните алкохолици, стоящи на някой ъгъл привечер и гледащи със свито гърло малкото куче, на което са подхвърлили парче салам в опит да се почувстват като добри хора и като обичани...
... сещах се за бабичките, полупарализирани, загубили единствения си син в нелепа злополука с отсечено дърво в далечната гора, единствения си съпруг – заспал пиян на километър от дома след пиене в зимната кръчма; и единствения си смисъл – още преди години – и сега потресени от ужаса на самия живот...
И помисляйки си за всички тях ми ставаше досадно, че въобще може да има идиоти, които говорят за серотонин. Които предписват антидепресанти наляво и надясно. Замислях се за тези – нещастните, които определено попадаха във високопарните графи на депресията – и си казвах: боже, как може да се замени бог със серотонина? Как може да се обясни дълбоката безнадеждност с някакви аминогрупи? С някакви непонятни вещества? Как със серотонин се обяснява човешкият ужас от цялото това кои сме, откъде идваме, накъде отиваме? Не разбирах. Струваше ми се, че чрез материалистичните, биохимични обяснения се обезсмисля нещо прекалено дълбоко. Защото тези, нещастните – мислех аз - не са болни от депресия, а именно... Кои са те? Ами, те са любимите на Бог плачещи, които са блажени, защото ще се утешат! Ето това са те!
Да, естествено – ще изкрещят поне един милион психиатри – естествено, че ти объркваш нещастието с клиничната депресия, а те са ужасно различни неща!
Аз ще се усмихна на тези психиатри. Не обърквам нищо – ще им кажа.
Как може двайсет процента от хората на Земята да са болни от нещо, което се смята за наследствено? Защото, от една страна, възможността да се разболееш в някой момент от живота си от депресия достига до 20% . От друга страна, най-сериозните изследвания говорят, че в механизмите на депресията наследствеността е най-важна. Та нали това ще рече, че ние сме депресивни по наследство! Че не сме хомо сапиенс, а хомо депресиенс!
Не, бога ми! Хората просто са се объркали нещо! Така ми се ще да си мисля. Почти съм сигурен, че тези двайсет процента депресирани хора в друга среда и при други условия не биха били депресирани.
Но как да не променяме света (защото това наистина е трудно) и в същото време да не реагираме на условията на този свят с депресия? Светът ни поставя условия, а ние не успяваме да ги удовлетворим и реагираме с депресия... Как да не става това?
Струва ми се, единственият начин е да не наричаме депресията депресия. Нека се върнем към старото и хубаво страдание!
Защо? Ще се разкрещят психиатрите. Хаха! За да ви отнема хлебеца, ще им се изсмея аз... Но не! Спокойно! Няма да отнемаме хляба на никого. Засега. Не искам да кажа, че от лекари и лекарства няма нужда. Просто има нужда от повече дълбочина в разбирането.
Предлагам да се върнем към страданието, защото то е разбираемо за човека. Думата депресия внася елемент на научна мистичност. Плюя на тая научна мистичност. Буда казва: всичко в живота е дуккха – страдание от вечна неудовлетвореност на желанията. Това е разбираемо нали? За всеки човек на света е разбираемо това: да искаш и да не получаваш това, което искаш. Няма нужда да се намесва серотонинът. Това е цялата работа!
Има едно важно уточнение. За лечение на дуккха не е произведен все още никакъв прозак! За болезнената неудовлетвореност на хората, предизвикана от неутолимото им и непрекъснато желание няма антидепресанти. За този, който не е приел, че животът по принцип е страдание, няма лек.
И друго е още по-важното: за страданието има състрадание. За депресията няма състрадание... нали така? Не съм чувал термин като съдепресия.
Откак се помня описвам депресията. Но като се замисля сега – губил съм си времето. Депресията просто е бабешка измишльотина, която да замъгли ясната ни представа за нещата. Когато внесем мистични и заплетени, сложни и разбираеми само за посветените думи и термини, напомнящи проклятия и заклинания, ние се измъкваме от отговорност. Казваме: абракадабра. Депресия! И вече не е необходимо да съчувстваме на нещастните. Не е ли така?
Който е в депресия – нека пие своя депрексор, своя серопрам, своя селективен инхибитор на серотониновия риъптейк! Ние, учените, надути и високомерни консуматори, не сме длъжни да съчувстваме на неговата депресия! Тя е просто едно състояние на понижено ниво на серотонина, което се оправя с медикаменти. Хайде, чао.
Ха-ха! Идеална работа ви казвам! Какво хитро измъкване от нашия човешки дълг да си съчувстваме един на друг!
Няма вече да описвам никаква депресия, казвам ви. Да живее страданието. Аз смятам да пиша стихотворения за него!
http://bnt.bg/bg/productions/67/edition/12040/panorama_28_januari_2011
capital.bg
Калин Терзийски - Кайо
петък, 14 януари 2011 г.
До изчерпване на количествата
По-бързо, по-мощно и повече - искаме все по-големи неща, тук и веднага. Тенденцията се забелязва с просто око навсякъде около нас, а личи и по хладилниците. Те са увеличили обема си с приблизително 2.5 пъти. За сравнение - старият масов модел "Мраз 80" е с вместимост 80 литра, а повечето съвременни хладилници поемат около и над 200 литра. В размера на стомасите ни обаче няма промяна, както и в усърдието ни да поддържаме хладилника си пълен, така че резултатът днес е да изхвърляме между три и пет пъти повече от съдържанието на студения шкаф в опаковки. Изчислението е на Асен Ненов (34) от новосъздадения му блог за антиконсумеризъм www.snsk.eu. Той е от енциклопедичния тип хора, които си служат с много термини и разнообразни факти, като се позовават на различни (понякога и тайни) източници. Да обработва и анализира данни е от силните му страни, тъй като е биотехнолог по образование, занимавал се е активно с биоинформатика около пет години и е работил като мениджър проекти в асоциация "Активни потребители", чиято цел е да защитава правата и интересите на хората в пазарна среда. Така е имал възможност да наблюдава пряко процесите на пазара, но и да влезе в "конфликт на интереси с потреблението" и в момента завършва екология и опазване на околната среда.
Самият Ненов се определя като антиконсумерист. "Консумеристите, пояснява той, са тези, които се занимават с делата на консуматорите - когато имат проблеми, те им ги поправят." Антиконсумеристите от своя страна не смятат, че обществото трябва да бъде поощрявано да консумира, тъй като това води до прекомерно потребление, и никак не се интересуват да разрешават проблемите на консуматорите, а на обществото. Асен Ненов обещава твърдо да не пуска реклами в блога си, а тук представя връзката между консумацията, експлоатацията и другите проблеми в околната среда с доза тревожност, за да възбуди интереса ни към процесите, които по принцип сами си създаваме: "Може да звучи много екстремно, но ние нямаме много ресурс. Просто нямаме."
За хляба и другите суровини
Понеже тези дни е популярно да се говори за хляба, а Ненов има хора от този бранш, които му носят информация, твърди, че в производството му се използват забранени химикали: "избелители за хляб например - работи се с некачествено брашно, слага се избелител и той става почти бял, леко сивее. Това е - химични съединения, които въобще не са предназначени човек да се храни с тях, но се слагат." Не хлябът обаче е суровината, която купуваме най-често, а енергията: "Ставаме сутрин и, щрак, лампата, кафе в микровълновата, телевизор, транспорт до работата, газ, електричество от "Марица-изток", ресурси, които се копаят от дълбоко и се пренасят от далеч. Става с огромни помпи, които смучат здраво в земята и също харчат прекалено енергия." По думите му излиза, че дори елементарното да отидем до магазина за сок от портокал може да крие сериозни последици за планетата и всичко останало заради порочната практика дори да не се замисляме колко много вече е вложено в този сок, преди да пристигне до нас. Добавяме и точни цифри от компанията за натурални сокове Tropicana, публикувани в "Ню Йорк таймс", където са изолирани източниците на въглеродни емисии, отделени в жизнения цикъл на производството на самия сок, след наторяване, транспортиране, употреба на газ и електричество плюс дистрибуция, опаковане и пласмент на готовата продукция. "По тези данни смятам, казва Ненов, че за един литър сок се изразходват средно 0.9 кг въглероден диоксид." Това обаче все още не значи, че трябва да се лишим от сок, защото "проблемът е в процеса, а не в самия продукт".
Далеч от очите
"Много е хубаво, че сметищата ги няма наоколо. Те са някъде другаде, така че спокойно да забравим, че това "другаде" страда." И продължаваме да будим съвестта без ирония, съвсем сериозно: "В Китай например на оградата на някоя фабрика всеки ден десетки хора само чакат някой работник да умре, за да му заемат мястото. Вътре получават по 0.35 цента на час." И още: "В Тихия океан има огромно водно сметище с размерите на Тексас. Океанските течения образуват водовъртеж и боклуците в крайна сметка се събират там в отровно петно." Тъй като почти всичко в живота ни вече идва опаковано, генерираме най-много боклук тъкмо с опаковките и те остават завинаги наши. Решението, продължава Ненов, може би е просто във волята да спрем да ги използваме: "Да кажат, че в София е забранено да се използват полиетиленови торбички, и да видим какво ще стане." Статистиките по въпроса казват, че ако не пазаруваме един ден, ще спестим деветстотин милиона (900 000 000!) полиетиленови торби, тип пликчета. Световно.
Афлуенца
Терминът affluenza е въведен през 2001 г. и назовава "тежко, заразно и социално преносимо състояние на претоварване, задлъжнялост, тревожност и прахосничество поради постоянен стремеж към притежание на повече". За профилактика препоръчваме диета: "Представете си, че това е двустранен процес и с всяко плащане на касата разрушавате по една стена от село в Индия. Там умира някой, режат му крака, има всякакви трудови злополуки, защото работят при много лоши условия. Сто милиона деца в Индия работят във фабрики, тютюневи плантации и каменни кариери, вместо да ходят на училище", твърди Ненов и за повече подробности препоръчва статии със заглавия в категория "Експлоатация на детски труд". Сок? Цигара?
Планетата Земя
Продължаваме с широко отворени очи към околната среда. По изчисление на New Economics Foundation и The Open University Земята ще трябва да се мултиплицира, за да удовлетвори нуждите на консуматорите, които я обитаваме. Броят на планетите, необходими на страните, спрямо консумацията на населението им е над пет за САЩ, малко повече от три за Англия, три за Франция, по две и половина за Германия и за Русия. "Настоящите американци бият рекордите и, изглежда, купуват, за да могат да са щастливи, казва Ненов. В България имаме повишена консумация на промоции. Това се наблюдава у нас, защото сме с по-нисък стандарт, т.е. не можем да консумираме с такова ниво на прахосничество, както развитите икономики." Опитът показва, че тук ярките етикети с едри проценти ни вълнуват по-силно, отколкото здравият разум, и когато намаленията ни грабнат, няма сила, която да ни спре да купуваме. Рядко се интересуваме от изтичащия срок на годност или "ситния шрифт, с който пише, че уж диетичното кисело мляко с 0.1% млечна масленост всъщност съдържа още 3.5% растителни мазнини".
The Love Police и цялата история
Други източници, които могат да изострят вниманието ни към покупките, са препоръчаните от Асен Ненов The Love Police (www.cveitch.org) – английски ентусиасти с мисия, мегафон и желание да говорят високо на хората на публични места. Темите им засягат потреблението, тезите им са подчертано позитивни, представленията им често завършват с прегръдка и в една от последните им акции в търговски център напомнят учтиво на посетителите: "Дами и господа, остават ви два часа за пазаруване. Моля, пригответе кредитните си карти и паундове, за да купите повече предмети, от които не се нуждаете. Благодарим ви, наслаждавайте се на шопинга."
Още подробности за пътя на материалните блага до нас има във видеото The Story of Stuff ("Историята на нещата") в youtube или на www.storyofstuff.com. Препоръчваме го, защото доказва, че проблемът не е точно в новите обувки, а в начина, по който те стигат до нас.
Първият Ден без покупки в България беше на 27 ноември, когато го отбелязаха и в още 35 страни. Първият Buy Nothing Day въобще е бил през септември 1992 г. в Канада. За инициативата работи едно от най-известните списания с некомерсиална цел - Adbusters (www.adbusters.org). Мотото на отминалата Buy Nothing Christmas беше "А какво би купил Исус?".
На 15 март отбелязваме Световния ден на потребителите, каквото и вече да значи това.
Междувременно ТЕЦ "Марица-изток 2" изхвърля около девет милиона тона въглероден диоксид за една година, а едно тридесетгодишно дърво може да отнеме за същото време около 21 килограма", напомня Ненов и предлага своя отговор как да пазаруваме по-човешки: "Наистина да преценим от какво реално имаме нужда."
Самият Ненов се определя като антиконсумерист. "Консумеристите, пояснява той, са тези, които се занимават с делата на консуматорите - когато имат проблеми, те им ги поправят." Антиконсумеристите от своя страна не смятат, че обществото трябва да бъде поощрявано да консумира, тъй като това води до прекомерно потребление, и никак не се интересуват да разрешават проблемите на консуматорите, а на обществото. Асен Ненов обещава твърдо да не пуска реклами в блога си, а тук представя връзката между консумацията, експлоатацията и другите проблеми в околната среда с доза тревожност, за да възбуди интереса ни към процесите, които по принцип сами си създаваме: "Може да звучи много екстремно, но ние нямаме много ресурс. Просто нямаме."
| |
За хляба и другите суровини
Понеже тези дни е популярно да се говори за хляба, а Ненов има хора от този бранш, които му носят информация, твърди, че в производството му се използват забранени химикали: "избелители за хляб например - работи се с некачествено брашно, слага се избелител и той става почти бял, леко сивее. Това е - химични съединения, които въобще не са предназначени човек да се храни с тях, но се слагат." Не хлябът обаче е суровината, която купуваме най-често, а енергията: "Ставаме сутрин и, щрак, лампата, кафе в микровълновата, телевизор, транспорт до работата, газ, електричество от "Марица-изток", ресурси, които се копаят от дълбоко и се пренасят от далеч. Става с огромни помпи, които смучат здраво в земята и също харчат прекалено енергия." По думите му излиза, че дори елементарното да отидем до магазина за сок от портокал може да крие сериозни последици за планетата и всичко останало заради порочната практика дори да не се замисляме колко много вече е вложено в този сок, преди да пристигне до нас. Добавяме и точни цифри от компанията за натурални сокове Tropicana, публикувани в "Ню Йорк таймс", където са изолирани източниците на въглеродни емисии, отделени в жизнения цикъл на производството на самия сок, след наторяване, транспортиране, употреба на газ и електричество плюс дистрибуция, опаковане и пласмент на готовата продукция. "По тези данни смятам, казва Ненов, че за един литър сок се изразходват средно 0.9 кг въглероден диоксид." Това обаче все още не значи, че трябва да се лишим от сок, защото "проблемът е в процеса, а не в самия продукт".
Далеч от очите
"Много е хубаво, че сметищата ги няма наоколо. Те са някъде другаде, така че спокойно да забравим, че това "другаде" страда." И продължаваме да будим съвестта без ирония, съвсем сериозно: "В Китай например на оградата на някоя фабрика всеки ден десетки хора само чакат някой работник да умре, за да му заемат мястото. Вътре получават по 0.35 цента на час." И още: "В Тихия океан има огромно водно сметище с размерите на Тексас. Океанските течения образуват водовъртеж и боклуците в крайна сметка се събират там в отровно петно." Тъй като почти всичко в живота ни вече идва опаковано, генерираме най-много боклук тъкмо с опаковките и те остават завинаги наши. Решението, продължава Ненов, може би е просто във волята да спрем да ги използваме: "Да кажат, че в София е забранено да се използват полиетиленови торбички, и да видим какво ще стане." Статистиките по въпроса казват, че ако не пазаруваме един ден, ще спестим деветстотин милиона (900 000 000!) полиетиленови торби, тип пликчета. Световно.
Афлуенца
Терминът affluenza е въведен през 2001 г. и назовава "тежко, заразно и социално преносимо състояние на претоварване, задлъжнялост, тревожност и прахосничество поради постоянен стремеж към притежание на повече". За профилактика препоръчваме диета: "Представете си, че това е двустранен процес и с всяко плащане на касата разрушавате по една стена от село в Индия. Там умира някой, режат му крака, има всякакви трудови злополуки, защото работят при много лоши условия. Сто милиона деца в Индия работят във фабрики, тютюневи плантации и каменни кариери, вместо да ходят на училище", твърди Ненов и за повече подробности препоръчва статии със заглавия в категория "Експлоатация на детски труд". Сок? Цигара?
Планетата Земя
Продължаваме с широко отворени очи към околната среда. По изчисление на New Economics Foundation и The Open University Земята ще трябва да се мултиплицира, за да удовлетвори нуждите на консуматорите, които я обитаваме. Броят на планетите, необходими на страните, спрямо консумацията на населението им е над пет за САЩ, малко повече от три за Англия, три за Франция, по две и половина за Германия и за Русия. "Настоящите американци бият рекордите и, изглежда, купуват, за да могат да са щастливи, казва Ненов. В България имаме повишена консумация на промоции. Това се наблюдава у нас, защото сме с по-нисък стандарт, т.е. не можем да консумираме с такова ниво на прахосничество, както развитите икономики." Опитът показва, че тук ярките етикети с едри проценти ни вълнуват по-силно, отколкото здравият разум, и когато намаленията ни грабнат, няма сила, която да ни спре да купуваме. Рядко се интересуваме от изтичащия срок на годност или "ситния шрифт, с който пише, че уж диетичното кисело мляко с 0.1% млечна масленост всъщност съдържа още 3.5% растителни мазнини".
The Love Police и цялата история
Други източници, които могат да изострят вниманието ни към покупките, са препоръчаните от Асен Ненов The Love Police (www.cveitch.org) – английски ентусиасти с мисия, мегафон и желание да говорят високо на хората на публични места. Темите им засягат потреблението, тезите им са подчертано позитивни, представленията им често завършват с прегръдка и в една от последните им акции в търговски център напомнят учтиво на посетителите: "Дами и господа, остават ви два часа за пазаруване. Моля, пригответе кредитните си карти и паундове, за да купите повече предмети, от които не се нуждаете. Благодарим ви, наслаждавайте се на шопинга."
Още подробности за пътя на материалните блага до нас има във видеото The Story of Stuff ("Историята на нещата") в youtube или на www.storyofstuff.com. Препоръчваме го, защото доказва, че проблемът не е точно в новите обувки, а в начина, по който те стигат до нас.
Първият Ден без покупки в България беше на 27 ноември, когато го отбелязаха и в още 35 страни. Първият Buy Nothing Day въобще е бил през септември 1992 г. в Канада. За инициативата работи едно от най-известните списания с некомерсиална цел - Adbusters (www.adbusters.org). Мотото на отминалата Buy Nothing Christmas беше "А какво би купил Исус?".
На 15 март отбелязваме Световния ден на потребителите, каквото и вече да значи това.
Междувременно ТЕЦ "Марица-изток 2" изхвърля около девет милиона тона въглероден диоксид за една година, а едно тридесетгодишно дърво може да отнеме за същото време около 21 килограма", напомня Ненов и предлага своя отговор как да пазаруваме по-човешки: "Наистина да преценим от какво реално имаме нужда."
Абонамент за:
Коментари (Atom)