До изчерпване на количествата

По-бързо, по-мощно и повече - искаме все по-големи неща, тук и веднага. Тенденцията се забелязва с просто око навсякъде около нас, а личи и по хладилниците. Те са увеличили обема си с приблизително 2.5 пъти. За сравнение - старият масов модел "Мраз 80" е с вместимост 80 литра, а повечето съвременни хладилници поемат около и над 200 литра. В размера на стомасите ни обаче няма промяна, както и в усърдието ни да поддържаме хладилника си пълен, така че резултатът днес е да изхвърляме между три и пет пъти повече от съдържанието на студения шкаф в опаковки. Изчислението е на Асен Ненов (34) от новосъздадения му блог за антиконсумеризъм www.snsk.eu. Той е от енциклопедичния тип хора, които си служат с много термини и разнообразни факти, като се позовават на различни (понякога и тайни) източници. Да обработва и анализира данни е от силните му страни, тъй като е биотехнолог по образование, занимавал се е активно с биоинформатика около пет години и е работил като мениджър проекти в асоциация "Активни потребители", чиято цел е да защитава правата и интересите на хората в пазарна среда. Така е имал възможност да наблюдава пряко процесите на пазара, но и да влезе в "конфликт на интереси с потреблението" и в момента завършва екология и опазване на околната среда.

Самият Ненов се определя като антиконсумерист. "Консумеристите, пояснява той, са тези, които се занимават с делата на консуматорите - когато имат проблеми, те им ги поправят." Антиконсумеристите от своя страна не смятат, че обществото трябва да бъде поощрявано да консумира, тъй като това води до прекомерно потребление, и никак не се интересуват да разрешават проблемите на консуматорите, а на обществото. Асен Ненов обещава твърдо да не пуска реклами в блога си, а тук представя връзката между консумацията, експлоатацията и другите проблеми в околната среда с доза тревожност, за да възбуди интереса ни към процесите, които по принцип сами си създаваме: "Може да звучи много екстремно, но ние нямаме много ресурс. Просто нямаме."


За хляба и другите суровини

Понеже тези дни е популярно да се говори за хляба, а Ненов има хора от този бранш, които му носят информация, твърди, че в производството му се използват забранени химикали: "избелители за хляб например - работи се с некачествено брашно, слага се избелител и той става почти бял, леко сивее. Това е - химични съединения, които въобще не са предназначени човек да се храни с тях, но се слагат." Не хлябът обаче е суровината, която купуваме най-често, а енергията: "Ставаме сутрин и, щрак, лампата, кафе в микровълновата, телевизор, транспорт до работата, газ, електричество от "Марица-изток", ресурси, които се копаят от дълбоко и се пренасят от далеч. Става с огромни помпи, които смучат здраво в земята и също харчат прекалено енергия." По думите му излиза, че дори елементарното да отидем до магазина за сок от портокал може да крие сериозни последици за планетата и всичко останало заради порочната практика дори да не се замисляме колко много вече е вложено в този сок, преди да пристигне до нас. Добавяме и точни цифри от компанията за натурални сокове Tropicana, публикувани в "Ню Йорк таймс", където са изолирани източниците на въглеродни емисии, отделени в жизнения цикъл на производството на самия сок, след наторяване, транспортиране, употреба на газ и електричество плюс дистрибуция, опаковане и пласмент на готовата продукция. "По тези данни смятам, казва Ненов, че за един литър сок се изразходват средно 0.9 кг въглероден диоксид." Това обаче все още не значи, че трябва да се лишим от сок, защото "проблемът е в процеса, а не в самия продукт".

Далеч от очите

"Много е хубаво, че сметищата ги няма наоколо. Те са някъде другаде, така че спокойно да забравим, че това "другаде" страда." И продължаваме да будим съвестта без ирония, съвсем сериозно: "В Китай например на оградата на някоя фабрика всеки ден десетки хора само чакат някой работник да умре, за да му заемат мястото. Вътре получават по 0.35 цента на час." И още: "В Тихия океан има огромно водно сметище с размерите на Тексас. Океанските течения образуват водовъртеж и боклуците в крайна сметка се събират там в отровно петно." Тъй като почти всичко в живота ни вече идва опаковано, генерираме най-много боклук тъкмо с опаковките и те остават завинаги наши. Решението, продължава Ненов, може би е просто във волята да спрем да ги използваме: "Да кажат, че в София е забранено да се използват полиетиленови торбички, и да видим какво ще стане." Статистиките по въпроса казват, че ако не пазаруваме един ден, ще спестим деветстотин милиона (900 000 000!) полиетиленови торби, тип пликчета. Световно.

Афлуенца

Терминът affluenza е въведен през 2001 г. и назовава "тежко, заразно и социално преносимо състояние на претоварване, задлъжнялост, тревожност и прахосничество поради постоянен стремеж към притежание на повече". За профилактика препоръчваме диета: "Представете си, че това е двустранен процес и с всяко плащане на касата разрушавате по една стена от село в Индия. Там умира някой, режат му крака, има всякакви трудови злополуки, защото работят при много лоши условия. Сто милиона деца в Индия работят във фабрики, тютюневи плантации и каменни кариери, вместо да ходят на училище", твърди Ненов и за повече подробности препоръчва статии със заглавия в категория "Експлоатация на детски труд". Сок? Цигара?

Планетата Земя

Продължаваме с широко отворени очи към околната среда. По изчисление на New Economics Foundation и The Open University Земята ще трябва да се мултиплицира, за да удовлетвори нуждите на консуматорите, които я обитаваме. Броят на планетите, необходими на страните, спрямо консумацията на населението им е над пет за САЩ, малко повече от три за Англия, три за Франция, по две и половина за Германия и за Русия. "Настоящите американци бият рекордите и, изглежда, купуват, за да могат да са щастливи, казва Ненов. В България имаме повишена консумация на промоции. Това се наблюдава у нас, защото сме с по-нисък стандарт, т.е. не можем да консумираме с такова ниво на прахосничество, както развитите икономики." Опитът показва, че тук ярките етикети с едри проценти ни вълнуват по-силно, отколкото здравият разум, и когато намаленията ни грабнат, няма сила, която да ни спре да купуваме. Рядко се интересуваме от изтичащия срок на годност или "ситния шрифт, с който пише, че уж диетичното кисело мляко с 0.1% млечна масленост всъщност съдържа още 3.5% растителни мазнини".

The Love Police и цялата история

Други източници, които могат да изострят вниманието ни към покупките, са препоръчаните от Асен Ненов The Love Police (www.cveitch.org) – английски ентусиасти с мисия, мегафон и желание да говорят високо на хората на публични места. Темите им засягат потреблението, тезите им са подчертано позитивни, представленията им често завършват с прегръдка и в една от последните им акции в търговски център напомнят учтиво на посетителите: "Дами и господа, остават ви два часа за пазаруване. Моля, пригответе кредитните си карти и паундове, за да купите повече предмети, от които не се нуждаете. Благодарим ви, наслаждавайте се на шопинга."

Още подробности за пътя на материалните блага до нас има във видеото The Story of Stuff ("Историята на нещата") в youtube или на www.storyofstuff.com. Препоръчваме го, защото доказва, че проблемът не е точно в новите обувки, а в начина, по който те стигат до нас.

Първият Ден без покупки в България беше на 27 ноември, когато го отбелязаха и в още 35 страни. Първият Buy Nothing Day въобще е бил през септември 1992 г. в Канада. За инициативата работи едно от най-известните списания с некомерсиална цел - Adbusters (www.adbusters.org). Мотото на отминалата Buy Nothing Christmas беше "А какво би купил Исус?".

На 15 март отбелязваме Световния ден на потребителите, каквото и вече да значи това.

Междувременно ТЕЦ "Марица-изток 2" изхвърля около девет милиона тона въглероден диоксид за една година, а едно тридесетгодишно дърво може да отнеме за същото време около 21 килограма", напомня Ненов и предлага своя отговор как да пазаруваме по-човешки: "Наистина да преценим от какво реално имаме нужда."